Мога да ви разкажа за това, кой е Димитър Динев.
Или за това, че не пише на български език.
Или за това, че пише на толкова “немски” немски език.
Но няма. За да не ви лишавам от удоволствието да сте любопитни и да откривате новото сами.
Но мога и искам да ви покажа , какво направиха големите Uwekinder, “пренасяйки” думите от една история, написана на немски от български автор, в родния ни/му език.
Дано ви хареса!
Евелин Евлогиева
Разказът е част от сборника “Ein Licht über dem Kopf ” (“Светлинка над главата”)
Превод : Ивайло Славчев, Калина Кьосева,Мари Будева, Пламен Дамасков и Христо Василев
Никакво чудо
Слънцето пече, жегата се покачва, трима черноработници строят във Виена за шест евро на час една къща. Строят бързо. Строят сутрин, строят по обяд, строят вечер. Заплаща им се в петък или по-късно, така както господарят, който ги е наел, иска. Ако иска къщата му да стига до небето, те пак биха я построили с желание до небето. Но никой не иска да плати толкова много. Господарят, който ги е наел, е скромен.Той иска само два етажа и басейн. И най-вече иска да им плати по-късно.
Затова тримата строят само два етажа и Господарят на небето ще остане необезпокояван, защото заплатите са толкова ниски и господарите на земята толкова стиснати, че никой повече няма интерес да строи кула до небето.
Тримата работници идват от Източна Европа. Първият, майсторът, е чех. От петдесет зими е на този свят, от пет лета е във Виена. Името му е Карел Немец, лицето му – още младо, очите му – малки и сини, главата му – плешива, мислите му – в родината, немският му – добър. Работил е и в Италия. С баща си и сина си е работил там. Ябълки са брали. Трудна работа. Трябвало да се катерят по дърветата. На едното 70-годишният му баща, на другото 22-годишният му син, а по средата той, Карел. Не само мъжете от семейство Немец , всички мъже от улица „Победа” в Бърно висели в италианските ябълкови дървета. Юркали ги нагоре и надолу, за 4 евро на час. Лошо. Много лошо. След това Карел намерил по-добра работа в Австрия.
Междувременно баща му починал, иначе щял да го вземе и него тук. „Сега има спокойствие под земята. Никой не може повече да го юрка нито нагоре, нито надолу.” – казва Карел, докато строят.
Вторият работник идва от Румъния, казва се Дан, на 28 е, живее от 7 години нелегално във Виена, свалил е 7 кила, продължава да праща пари на 7-те си братя и сестри и въпреки че вече се справя добре с немския, все още не знае, какво означава думата Wahrheit*. През всичките тези години не му е трябвала. Виза му е трябвала, адресна карта, работа, но никога истината. Преди няколко дни Карел разказал нещо на немски и използвал думата. Дан не я знаел. Карел се опитал да му обясни значението на думата, но скоро се отказал. Не било толкова важно.
Третият работник все още не знае значението на много думи. Казва се Юри, на 33 е, идва от Молдова,преди година слязъл от кораб в Италия, смесил се с тълпата и шест месеца по-късно внезапно се озовал във Виена. Немски говори малко. Най-често използва две изречения, чието произношение междувременно е докарал до съвършенство. И двете са въпроси. „Ще идва ли шефът днес?” - гласи единият, „Колко още ще трябва да си чакаме заплатите?” – другият.
Сега тримата строят заедно една къща. Строят сутрин и по обяд и вечер. Само дето им се заплаща , когато шефът иска.
Една сутрин ръцете на Юри започват да кървят. През нощта, докато спал в спален чувал на работната площадка, е получил стигми. Тъй като не е осигурен и не смее да покаже раните на лекар, хората са лишени от чудо, а църквата – от светец. „От лопатата е.”- смята Карел и донася превръзки от аптеката. „Бързо, шефът не трябва да вижда това. Иначе ще наеме друг.”- съветва го Дан. Юри превързва ръцете си и продължава да работи.
Слънцето пече, жегата се покачва, трима черноработници строят във Виена за шест евро на час една къща. Говорят си на немски. Първият разказва много, но с най-голямо удоволствие казва, че баща му няма да бъде юркан никога вече нагоре или надолу по ябълковите дървета. Вторият разказва малко и все още не знае думата „истина”. Третият слуша, поглежда веднъж колегите си, веднъж в небето и пита „Ще идва ли шефът днес?” и „Колко още ще трябва да си чакаме заплатите?”. Вчера той получи стигми. Но никой не трябва да разбере. В противен случай той ще загуби работата си.
*Wahrheit (немски) – истина – Б.пр.
Когато децата правят нещо, винаги го правят с толкова жар и енергия, на колкото не е способен нито един възрастен. И не забравят. Когато са се зарекли да направят нещо, не забравят!
Измислиха всичко сами – поканите, украсата, създазоха контакти с родители, които дариха предмети, донесоха от къщи десетки домашно приготвени лакомства…
За предизвикателствата и новите приятели и колко струват облаците…
